Паскал Гбеноу е земеделски производител, учител и активист от Бенин. Също така ръководи Регионалната организация за сътрудничество между производителите на ориз в Западна Африка, целяща устойчивост и печалба на тази реколта посредством преговори между различни заинтересовани страни в индустрията. Заедно с колегите си управлява и две селскостопански училища от над 24 години, преподава в местния Земеделски университет, Université d’Agriculture de Ketou, в гр. Аджоун, Бенин, и работи в научна лаборатория, специализирана в животинската екология и зоогеография (LaREZ). През октомври 2016 г. Паскал Гбеноу е специален гост на форума „Меню за промяна” в Прага. В интервюто си за Glopolis той разказва като пряк свидетел, какво въздействие оказва промяната на климата върху семейната му ферма и живота му.
Как изменението на климата оказва влияние върху Вашата агро-екологична ферма и върху начина на работа на хората и селскостопанските системи?
Промяната на климата влияе на нашите дейности. Както знаете, климатичното изменение означава, че всичко се променя. Обикновено в нашата страна работим на полето, гледайки към небето и чакайки дъжд. Дъждовните периоди са се променили напълно. Понякога дъждът е по-силен и ние сме изправени пред различна ситуация. Като семейна ферма ние се опитваме да се адаптираме и все по-усърдно работим, за да осигурим храна на трапезата на нашите потребители.
Какво трябва да направите, за да се справите с тази нова ситуация?
За да се адаптираме, търсим различни сортове семена. Разглеждаме алтернативни технологии като наторяването. Правим всичко, за да защитим културите. Разработваме различни стратегии и така можем да се задържим в бизнеса.
Паскал Гбеноу относно неговата агро-екологична ферма. (Photo: SRI-RICE)
Може ли да ми дадете пример за това, което сте разбрали?
Ние разглеждаме начини за увеличаване на производството и изгодната продажба. Анализираме как можем да се справим с различни ситуации, породени от изменението на климата; ние говорим за плодородието и живота като цяло.
Колко хора са заети във Вашето стопанство?
Във фермата работят четирима души. Това са постоянните работници. Отделно има няколко души, които са временно заети. Както съм Ви казвал, ние имаме фермерско училище, което дава възможност на младите хора да бъдат обучени в земеделската професия. Това, което е много важно за нашата система е, че ние рециклираме всичко възможно, за да се борим с климатичните промени. Ние не произвеждаме отпадъци. Ние развъждаме животни и отглеждаме зеленчуци, а между тях има важна взаимовръзка. Всичко се рециклира. Така че, това е още един начин да се справим с климатичните промени.
Фермата на Паскал Гбеноу и неговото училище за селско стопанство. (Photo: SAIN Benin)
Чувствате ли се насърчен от настоящия доклад на ФАО, сочещ, че малките стопанства се нуждаят от подкрепа?
Да, имаме нужда от поддръжка. Без нея нямаше да я има фермата. Ако се вгледаме в Европа, земеделските производители получават много помощ от правителствата си, както е случаят и в САЩ. Но в Африка ситуацията е различна. Това ни създава много трудности. Като производители на ориз сме изправени пред нелоялна конкуренция. Тъй като ние не разполагаме с финансовата подкрепа от нашето правителство, трябва да преодолеем конкуренцията от излишъците на други земеделски производители. Това може да смути нашите пазари. Не е лесно, но вярваме в ролята си да нахраним света и се опитваме да я изпълним. Надяваме се, че те ще променят мнението си и ще се опитат да направят нещо за нас.
Какво помага? Мрежата от хора, заети в селскостопанското производство?
Вие знаете, че вече сме свързани в мрежа. Ще Ви дам пример – от моето селце нагоре до Западна Африка фермерите са организирани. Проблемът не е в мрежите. Финансовата подкрепа е важна. Имаме нужда от понижаване на данъците. Трябва ни добра среда за продажба на продукцията ни. Но не такава е настоящата ситуация.
Паскал Гбеноу по време на лекцията си на форума „Меню за промяна“. (Photo: Glopolis)
Как форум като „Меню за промяна“ Ви вдъхновява? Каква информация извлякохте от дискусията с колегите си тук?
Форум като този ентусиазира, защото срещаш хора, които са почти в същото положение – хора от Индия, и такива от Европа, които са в различна ситуация. Чувстваш, че не си сам. Това създава възможност както за изграждане на връзки и работа в мрежа, така и за обмен на информация. Той също така дава възможност за поддръжка, за помощ, което е много важно. Ние сме взаимозависими в днешната глобализирана ситуация. Ако не работим заедно – ще изчезнем заедно…
Паскал Гбеноу с румънските учители. (Photo: Glopolis)
Какво в работата Ви Ви носи радост? Ние споменахме трудната част, но какъв е източникът на надежда и радост?
Аз съм много щастлив, че мога да посадя нещо, то да порасне и да го сложа в нечия чиния. Радостен съм, че носим отговорността да нахраним хората! Доволни сме, че сме отговорни за околната среда. Тя зависи от нас. Ние работим с нея. Големите компании правят каквото си искат. А ние работим, за да предоставим храна. Това е много важно. Дори да няма активност, важното е, че ние имаме земеделие. Така че ние сме в добра позиция. Трябва да бъдем защитени, ние се нуждаем от помощ и сътрудничество, за да се промени цялостно влошаваща се ситуация.
