Историята
Тайнствено животно
Беше около средата на следобеда, когато първата капка дъжд падна на бузата на Тереза.
„О-оо… по-добре да намерим къде да се скрием преди да започне бурята“
Светкавица се появи в сивото небе. Тереза и Яна започнаха да въртят педалите по-бързо по калната пътека, докато дъж дът се изливаше над тях. Техните велосипеди се пързаляха по влажната земя. „Виж! Там! Какво ще кажеш да отидем ей там?“ Яна сочеше към една бяла сграда с лед завоя на пътеката. На няколко метра от сградата те можеха да подушат миризмата на мокра слама и разбраха, че това място е ферма. Преминаха отворената ограда, оставиха колелата си на земята и бутнаха първата врата, която успяха да достигнат. Въздухът вътре беше топъл и земята беше мека. Когато очите им свикнаха с тъмнината, те помислиха, че с ънуват…
Това… овца ли е или… прасе? – измънка Яна. Няколко секунди по-късно косматото животно, изненадано
от двете натрапнички, издаде звук, който ги убеди.
Прасе!
Секунда по-късно някой влезе в обора. Беше висока жена с дъждобран, която им се усмихваше.
Здравейте, млади дами! Видях ви да влизате и реших да ви предложа топъл чай, докато чакате да спре дъждът. Елате с мен в кухнята. Яна и Тереза с удоволствие приеха поканата. Момичетата влязоха в кухнята, където ароматът на билков чай се смесваше с аромата на нещо, което се печеше във фурната. Те седнаха спокойно, надявайки се да научат повече за мистериозното прасе, което изглеж да като овца.
“Сигурно малко с те се изненадали да срещнете Руби? – каза фермерката.
Руби?… Това е името на прасето? – попита Тереза
Да, така е – усмихна се дамата. – Руби е прасе от вид, наречен Мангалица. Тъй като то предимно живее навън, се покрива с вълна, също като овцата, особено през зимата. Породата е била пред опасност от изчезване, но е била спасена. Това се случва благодарение на това, че в Унгария отново започнаха да отглеждат повече от тази порода.
Изчезване? Имате предвид да изчезне завинаги? Как е възможно това?
Чудиш ли се, как завършва историята? Свали нашата публикация “Меню за Промяна”, където можеш не само да откриеш развръзката на историята, но също така вдъхновяващи въпроси, разумни съвети, допълнителни източници и още…!
прасе от породата Мангалица. (Photo: By Nienetwiler (Own work) [CC BY 2.5 ch (http://creativecommons.org/licenses/by/2.5/ch/deed.en)], via Wikimedia Commons)
Про блемна тен ден ция №5:
с употре бата на стан дар тизиран и хран и ние губим разноо браз ието
Когато влезем в супермаркета, ние сме заобиколени от рафтове, отрупани с всякакъв вид храна, понякога идваща от далечни страни. Това създава впечатление, че разполагаме с голям избор и че има вечно покачващо се разнообразие от храни, но нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.
Агенцията по храните на ООН , наречена Организация по Прехрана и Земеделие (ОПЗ), обяснява, че въпреки седемте хиляди видове растения, които са били култивирани в човешката история, в момента 75% от храната в света произлиза само от 12 растения и 5 животински вида.20 Четири вида култури (ориз, пшеница, царевица и картофи) са отговорни за повече от 60% от приема на енергия от човек. 21 Поради зависимостта на хората от този малък брой култури, от решаващо значение е да се поддържа високо генетично разнообразие в рамките на тези култури, чрез запазване на сортове. Но ОПЗ предупреждава за сериозен проблем: за всеки вид култура (например пшеница) светът вече е изгубил голям брой сортове (има хиляди видове пшеница, но ние засаждаме все по-малко и по-малко от тях).
За 100 години (1900-2000), 75% от биоразнообразието при агрокултурите е изгубено, тъй като земеделските роизводители в света са спрели да използват множество свободно опрашвани сортове. 22 Поради преминаването към индустриален начин на отглеж дане и поради комплексни закони, производители те се обръщат все повече и повече към търговските хибридни сортове. Това е помогнало за постигане на по-големи добиви, еднакъв размер, вид или вкус. Те също изпълняват изискванията на потребителите за евтина храна с определени качества.23 Но недостатъкът в тази ситуация е, че фермерите отглеждат значително по-малко видове пшеница, домати и картофи. Тази загуба отслабва нашата възможност да произвеждаме достатъчно храна в бъдеще. В следващата история ще научите защо запазването на агро-биоразнообразието е важно.
Тъй като сме станали зависими от малко на брой търговски сортове плодове и зеленчуци, хиляди традиционни (наричани още наследствени) видове са изчезнали. Трудно е да се каже точно колко са били изгубени през изминалият век, но едно проучване проведено през 1983 г. от Rural Advancement Foundation International в САЩ дава представа за обхвата на проблема. Проучването, което е включило 66 култури, води до заключение, че 93 процента от видовете в САЩ са изчезнали. Нужни са повече съвременни изследвания. Източник: National Geographic, http://ngm.nationalgeographic.com/2011/07/food-ark/food-variety-graphic
Заинтригуван ли си да откриеш още? Свали нашата публикация “Меню за Промяна” и открий скритите истории на нашата храна.
