Историята
Какво е изстискано за моя портокалов сок?
Стълбата потъваше дълбоко в земята, докато Едуардо слагаше все повече и повече портокали в своята чанта. Той стоеше на 2 метра над земята и цялото му тяло беше протегнато, за да дос тигне далечния клон, отрупан с лъскавите плодове. С една ръка Едуардо отмести черната коса от челото си. Капки пот потекоха по лицето му.
От върха на своята стълба Едуардо, 18 годишно момче, огледа малката портокалова плантация с усмивка на задоволство. Въпреки че работата беше взискателна, той бе доволен от това, което е постигнал до момента. Животът беше станал много по-добър за него и неговата майка, откакто те се присъединиха към движението за справедлива търговия преди 2 години. Сега имаха достат ъчно пари да наемат малка къща и да живеят достоен живот. Това не беше така до преди няколко години.
Едуардо помнеше как се чувстваше като в плен на голямата портокалова плантация, където работеше по онова време. Споменът от инцидента още бе жив. Беше през ноември 2015. В този ден Едуардо имаше лошо главоболие, вследствие на жегата. Той можеше да почувс тва тежката чанта, пълна с плодове, болезнено висяща и прерязваща рамото му. Беше 5 след обяд и имаше само още два часа, за да напълни 15 торби с портокали. Ако набереше по-малко от нормата, която беше 60 чанти на ден, щеше да бъде уволнен. Всяка чанта тежеше най-малко 20 кг, за която той получаваше само 0.15 евро. Понякога можеше и да е по -малко, ако цената на портокаловия сок падаше.
Чудиш ли се, как завършва историята? Свали нашата публикация “Меню за Промяна”, където можеш не само да откриеш развръзката на историята, но също така вдъхновяващи въпроси, разумни съвети, допълнителни източници и още…!
Работник на портокалова плантация – Бразилия. (photo: Christiliche Initative Romero)
Про блемна тен ден ция №4:
ра стящо раз далечаване ме жду земе делските про изводители и потре бителите
За какъв процент от храната си знаем къде е произведена? От кого? При какви условия? Ако отговорът варира от случай на случай, основната тенденция е, че (освен ако не я произвеждаме сами) ние знаем малко за това кой стои зад нашата храна. Разстоянието между клиентите и производителите се увеличава. То не е само географско, но отразява и факта, че има много участници (преработватели, производители, супермаркети и т.н.), които стоят между производители и клиенти.
Фермер от малка ферма в Буркина Фасо. (photo: Aurèle Destrée)
Как тогава бихме могли да знаем, дали производителите или работниците в стопанствата получават справедливо заплащане за своите проукти? В Европа много земеделски производители напускат селското стопанство, защото не печелят достатъчно. В разви ващите се страни малките производители понякога са изправени пред много сложни ситуации, което може да доведе до ситуация, при която те да живеят в глад и бедност. За работниците в земеделието в големи мащаби за износ (на банани, чай, какао и т.н.) работата често може да бъде опасна, а заплащането – мизерно.
Заинтригуван ли си да откриеш още? Свали нашата публикация “Меню за Промяна” и открий скритите истории на нашата храна.
